В първата си проповед Буда обяснява, че коренът на страданието се крие в неведението. На къде точно е това неведение? И как се проявява то?
Да вземем пример от ежедневието. Да помислим за хората, надарени със забележителна и задълбочена интелигентност - всеки от нас познава такива. Не е ли странно, че вместо да им помага, както би трябвало да се очаква, тя само да им пречинява още повече страдания? Сакаш дарбата им е пряка причина за тяхната болка.
Обяснението е съвсем просто - интелигентността ни е пленник на нашето неведение, което се възползва от нея без никакви задръжки, за да постигне целите си. Можем да бъдем удивително интелигентни и в същото време да допуснем абсолютната грешка.