Сега съм на седемдесет и осем години и през живота си съм видял твърде много неща.

Толкова млади хора умряха, толкова хора на моята възраст умряха, толкова стари хора умряха. Толкова хора, които бяха високо, слязоха ниско, толкова хора, които бяха ниско, се изкачиха нагоре. Толкова много държави се промениха. Имаше толкова страдания и трагедии, толкова войни и бедствия, толкова разрушения по целия свят.

И въпреки това всички тези промени не са по-реални от един сън. Ако се замислим сериозно, ще си дадем сметка, че нищо не е постоянно и вечно, дори и най-малкото косъмче по тялото ни. И това не е теория, а нещо, което можем да разберем и видим дори и със собствените си очи.

ДИЛГО   КХИЕНТСЕ    РИНПОЧЕ