Предварителната подготовка чрез пречистване и медитация отваря сърцето на ученика и го кара да съзрее, за да може непосредствено да разбере истината.

Тогава, в решаващия момент на въвеждането, учителят може да насочи реализираната природа на своя ум - така наречения „ум на мъдростта" - към ума на истински възприемчивия ученик.

Учителят запознава ученика, въвежда го в това, което Буда в действителност е, събужда го за живото присъствие на просветлението. При това преживяване Буда, природата на ума и ума на мъдростта на учителя се сливат и се проявяват като едно неделимо цяло. Ученикът осъзнава с. прилив на благодарност, без сянка от съмнение, че няма, никога не е имало и не може да има никакво разделяне между учител и ученик, между ума на мъдростта на учителя и природата на ума на ученика.