Всеки, който се вгледа в живота честно, ще види, че прекарваме времето си в непрекъснато напрежение и липса на каквато и да е определеност. Умовете ни постоянно се лутат между объркване и прояснение. Ако можеше да сме объркани през цялото време, все пак бихме имали някаква яснота. Най-учудващото е това, че  въпреки цялото си объркване понякога наистина сме способни да проявяваме мъдрост!
Тази вечна неопределеност може да ни накара да виждаме всичко черно, дори да изгубим всякаква надежда - но ако се вгледаме по-дълбоко, ще видим, че самата природа на неопределеността оставя "пролуки" - пространства, в които непрекъснато се появяват възможности за промяна. Нужно е да ги видим и да се възползваме от тях. Рипонче